Откриха скална гробница в скалите на връх Кози грамади
.
На 19 октомври археолози начело с д-р Иван Христов са открили скална гробница, изсечена в скалите на връх Кози грамади.
Обектът е открит случайно при оглед на кариерите за добиване на огромни блокове, с които е изградена одриската царска резиденция под връх Кози грамади. Разположена на трудно достъпно и трудно забележимо място, гробницата била оприличена на пещера. Професионалният анализ показва, че това е грубо изсечен от човешка ръка коридор в здрави гранитни скали. Входът на гробницата е висок 1,40 м и има формата на пресечена пирамида. В дъното гробницата завършва с тесен процеп, който наподобява характерния завършек на пещерата – светилище „Утробата“ в Източните Родопи, проучена от археолога Николай Овчаров.
Oт изключително значение за учените е, че входът на гробницата гледа точно на изток – свещена посока за траките. В преддверието е открит обработен скален блок, както и фрагменти от керамични съдове, които археолозите датират от ранножелязната епоха (XII – VI в. пр. Хр.) Според Иван Христов скалната гробница не е била използвана за полагане на тленните останки на някой аристократ. Тя по скоро е посветителна. Историкът намира сходство със замисъла на използване на подмогилните храмове в землището на Старосел, където са извършвани тайни ритуали в чест на починалите предводители на одрисите. Според Христов това е скално светилище, което е било в основата на традиция за почитане на целия връх Кози грамади.
Вторият етап от експедицията „Кози грамади” 2010 започна на 24 септември под ръководството на д-р Христов от Националния исторически музей (НИМ). Проучванията са финансирани от Министерството на културата. Археолозите проучват резиденцията на одриските владетели на връх Кози грамади, разположен в землището на село Старосел, община Хисар.
Обектът е открит от Иван Христов през 2005 г. и е част от голям тракийски селищен комплекс, който включва резиденция, древна крепост, скални светилища, пътища, могилни некрополи и кариери за добиване на строителни материали.
Множеството култови паметници и уникален храм, разположен в средата на резиденцията, е причината скалната пирамида Кози грамади да бъде наречена „Свещена планина“. Тази планина е била почитана през ранножелязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.). Комплексът преживявя своя разцвет през IV в. пр. Хр., когато тракийските владетели от племето одриси построяват тук своята владетелска резиденция. Около 341 г. пр. Хр. цар Терес II води неравна борба с македонските войници на Филип II. В резултат на зимната кампания на македонския цар е превзета и опожарена резиденцията.
Сред новите открития на археолозите през 2010 г. е втора крепостна стена, която опасва площ от 4 дка. Както първата, така и тази е изградена от масивни каменни блокове. Тази стена е буквално скрита от планината и всяка копка доказва, че е сред най-добрите образци на крепостното строителство на траките, разказват археолозите. До края на месец октомври археолозите са на път да разгадаят сложен пъзел от архитектурни детайли, които правят обекта изключително интересен. Древните траки са изградили резиденцията на три нива, изсичайки и подравнявайки част от югоизточните скални склонове на Кози грамади.
Освен това три пътни артерии пресичат връх Кози грамади. Те са част от сложна пътна връзка, свързваща подмогилните храмове около днешния Старосел с едноименния връх. Иван Христов е нарекъл тази връзка Свещения път. Екипът е открил нов тракийски път, широк на места до три метра, подравнен и подзидан на стръмните склонове. Той заобикаля от всички страни Кози грамади.
В експедицията участва като консултант специалистът по антична архитектура от Софийския университет д-р Даниела Стоянова. Тя, заедно със своите колеги от НИМ, е на път да предложи план на възстановяване на общия вид на големия храм. Този храм е единственият по рода си на този етап на Балканите.
Проф. Валентин Тодоров от НХА е разработил проект за консервация на разкритите тракийски старини. Със заповед на министър Вежди Рашидов на 25 октомври Кози грамади ще бъде посетен от междуведомствена комисия, която ще определи границите на археологическия комплекс и статута на тракийската резиденция като паметник на културата от национално значение.