На Андреев ден имането набъбва

.

На 30 ноември, и Източната, и Западната църкви почитат паметта на св. Андрей Първозвани. Според легендата, той пръв поел след Исус Христос, за което бил наречен Първозвани.

Андрей заедно с брат си Петър били най-близките Христови ученици. След Възнесението на Сина Божи Андрей проповядвал и кръщавал на Балканите и Черноморието. Руснаци и украинци твърдят, че дори е стигнал до днешния Киев. Почитат го и шотландците, тъй като негов ученик донесъл Божието слова в родината им.

Завършил живота си в Патра, разпънат на хиксовиден -“андреевски“ – кръст по заповед на местния управител, гонител на християните. Днес негови чудотворни мощи се намират и на родна територия.

В българския народен календар Андреев ден дава старт на зимните празници. Вярва се, че „на Едрей всичко наедрява“ – здраве, богатство, включително денят. Селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден. Някои метафизици препоръчват на този ден да се започват всякакви рискови начинания. Заради храбростта, която носи Първозвания те ще бъдат увенчани с успех.

За празник се варят всякакви зърна – боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява сварените зърна.
В българската народна митология, както в фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта.

А най-древната легенда свързва светията именно с мечките. Според нея, той живеел като отшелник в гората и обработвал малка нива. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и слязъл с него до близкия манастир. Оттогава започнали да почитат св. Андрей като „мечи покровител“.

В миналото на този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена е извършвала обреден ритуал за защита от горския звяр.
Според познанието, достигнало до нас, тя взимала шепа варени царевични зърна и ги хвърляла нагоре в комина, като ги нарича по следния начин: „На ти, мечко, варен кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, да не ядеш човеците и стоката“!

Този коментар беше публикуван на вторник, ноември 30th, 2010 в 11:37 и е попълнен отНародни фестивали и обичаи. Вие можете да следите всички отговори отRSS 2.0 фийда. Можете да оставите коментар, или trackback от вашият собствен сайт.

Оставете коментар